Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.06.2016 13:25 - Защо духовното пробуждане води до загуба на приятели?
Автор: adassa Категория: Други   
Прочетен: 1898 Коментари: 1 Гласове:
36


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Духовното пробуждане (развитие, израстване) е като земетресение, което намества пластовете във вас и по време на това наместване има хора, които излизат от живота ви. „Загубата“ на приятели по време на духовното пробуждане всъщност не е загуба, а преосмисляне и преоценка на хората в живота. Любопитното е, че при всеки един от основните периоди на живота ни ние имаме различни приятели. От най-ранното детство те са едни, от детската градина и предучилищната възраст са други, от основното училище – трети, от средното – четвърти и тъй нататък. Когато сме моми или ергени, приятелите ни са едни, а щом се задомим, ни се налага да си търсим нови приятели. Често в зряла или по-напреднала възраст си намираме съвсем нови приятели, за които преди дори не сме допускали, че можем да бъдем близки с тях. Защо се получава така? Нима приятелството наистина има своята давност, както и някои от престъпленията? Защо изоставяме бързо-бързо най-ранните си близки за сметка на новите? Защо често мечтаем за нови познанства и хора, когато наглед всичко ни е наред и би трябвало да сме щастливи? Тук в отговор идват теориите за прераждането, за когнитивния дисонанс и за проектирането на идентичност. Обяснение на тази „давност“ на приятелството донякъде дава теорията за прераждането. Според нея ние се срещаме с хора, с които имаме да „разчистваме сметки“ от минали животи. Натрупали сме карма към тях, която трябва да платим. Ако преди сме се отнесли грубо с някого, сега той ще ни се яви (по наша воля, макар и на несъзнателно ниво), за да го приласкаем, да го успокоим и да го обичаме. Когато този човек получи това, за което е дошъл при нас, най-вероятно е да си отиде, за да посрещне другите събития, заради които е пристигнал на този свят. Ако преди сме изоставили някого и сме разбили сърцето му, много вероятно е този човек да ни се яви в настоящия ни живот, за да можем да засвидетелстваме пред него верността и себеотрицанието, които сме му обещали в предишния. Според Рудолф Щайнер тази необходимост се появява първо в душата на този, който е сгрешил. След като умре човек, греховете, които е извършил приживе, не му дават мира и той изпитва неистово желание да се прероди и да изкупи грешката си! По тази причина душите търсят начини всячески да се свържат с тези, които са наранили в предишния си живот! Законите, които пораждат необходимостта от срещата на две кармично свързани души, са еднакво силни с тези, които „казват“ на Слънцето кога да изгрее и кога да залезе – разбираме от учението на Щайнер. Ако двама души трябва да се срещнат, те ще се срещнат, ако ще и светът да се срине! Ако ще и единият да се е родил в дълбоката и черна Африка, а другият да е изплакал за първи път близо до Северния полюс на Земята. Необходимостта от среща е неотменим вселенски закон. Същото може да се каже и за необходимостта от раздялата. Когато моментът за нея дойде, тя не може да се предотврати по никакъв начин. Тези закони могат да намерят реални доказателства в така наречения регресионен анализ. Можете ли да говорите с приятелите си за Вселената, за нейните закони, за чакрите – за местата и значението им, за синхроничността и смисъла на живота, за духовното пробуждане като цяло? Ако можете, значи с тези приятели вие „синхронирате“ по определен начин. Значи вие сте се събрали „да чистите отношения“, заради които сте дошли на този свят. Когато вие говорите на „екзистенциални теми“ за смисъла на живота, за приятелството или любовта със своите близки, бъдете сигурни, че в този момент извършвате сериозен акт с вселенска значимост. Вие изчиствате карма, натрупана от минал живот. Това е адски важно! Никога не бягайте от тези теми! Но имайте предвид, че е твърде вероятно след като успеете да си ги изясните с човека отсреща той да получи това, за което е дошъл при вас и да си отиде, след това. Тези връзки стават видими, благодарение на така модерния напоследък регресионен анализ, при който с помощта на специалист или със свои собствени усилия ние успяваме да се върнем в предишните си животи и да разберем какви сме били с дадения човек и защо сме заедно отново. Това ще ни помогне по-правилно да си „отиграем картите“, но не бива да забравяме, че след като го сторим, този човек най-вероятно ще си замине от нас. Какво представлява проектирането на идентичност? От гледна точка на егото нашите мисли се базират на това, което знаем от семейството, от приятелите, образователната система и религиозните вярвания, но какво всъщност знаем самите ние? Какво можем да кажем за нещата, които не са ни били преподавани в училище? Според доказателства от регресии на минали животи, както те, така и историята на душата ни, се запазва в клетъчното ДНК и се появява на ниво подсъзнание с помощта на хипнотерапия. В рамките на нашето клетъчно ДНК си спомняме Източника на Сътворението, заедно с всички други неща, които сме искали да изпълним по време на реинкарнациите си, както и предизвикателствата, през които сме преминали, и хората, които са ни водили през тях. Това включва и хората, които са минали през живота ни Тогава, в миналите живота. Понякога ние виждаме себе си по начина, по който искаме да ни виждат другите и забравяме да бъдем себе си. В психологията този процес е познат като проектиране на идентичност. Тя отговаря за това, как други хора може да ни възприемат, повече повлияни от собствените си очаквания, отколкото от реалното състояние на нещата. Те са способни да си ни „измислят“, за да бъдем такива, каквито на тях ще им е удобно и приятно. И ние послушно ставаме именно такива, за да не ги разочароваме, за да им дадем това, което им дължим още от самото си рождение. Някои хора никога не разбират кои са всъщност, защото живеят живота си според очакванията на другите или според това как другите ще ги възприемат. Но това не е непременно лошо, защото понякога е по-добре да жертваме собствения си живот, но да изкупим кармата, която дължим на близките си. Често самият смисъл на живота се свежда до това, да поправим грешките от миналото, допускайки нови. Ние ще продължим да се прераждаме и да страдаме за старите си грешки до тогава, докато не спрем да допускаме грешки. Това е един от универсалните пътища за самоусъвършенстване – чрез прераждане, допускане на грешки и поправянето им в следващ живот. Няма как, става дума за сериозен, вселенски закон, на който е подчинен целият живот на земята. Какво е когнитивен дисонанс? Онези, които са започнали духовното си пътуване, неизбежно се сблъскват с това, което създава когнитивен дисонанс (противоречие между знанията и нагласите, които сме получили и това, което ни се разкрива), един вид тежко, духовно разочарование. То е непрестанен спътник през целия ни живот, та чак докато умрем. Когнитивен дисонанс се получава, когато се появи емоционален дискомфорт, причинен от задържане на противоречиви идеи едновременно. Това е период на трансформация, през който са преминали много хора, когато вярванията им се променят и те изпитват несигурност относно новите идеи и това, как ще бъдат възприети от семейството и приятелите, поради страх от отхвърляне. С течение на времето и продължаване на духовното пробуждане ние се чувстваме все по-удобно, възприемайки новите си идеи и все по-малко се интересуваме от това, какво мислят останалите. Това се получава, когато егото се отдели от Аз-а и страхът се трансформира в любов. Естествено, при различните периоди очакванията ни са различни, а също и разочарованията. От там ние се привързваме към различни хора и обстоятелства, несъзнателно опитвайки се да си доставим повече и повече от същото, в стремеж към собственото ни развитие. А развитието винаги е свързано с раздели. Закон Божий! Няма как вие да отидете на по-горно ниво, а приятелите ви да си останат на същото и вие да продължите да бъдете същите приятели! Не става! „Давността на приятелството“ е резултат от нуждата и ползата от него. Хората идват в живота ни по определена причина и за определено време – за един сезон, година или за цял живот. Когато знаем каква роля играе определен човек, ще знаем и колко време ще остане той. Духовното пробуждане е като земетресение, което намества пластовете във вас. Духовното пробуждане е като земетресение, което намества пластовете във вас. Променяйки фокуса си, ние се разделяме с много от приятелите си и всеки поема по пътя си, но това не трябва да се разглежда като негативно събитие, а като естествения ход на нещата. Когато един човек присъства в живота ни, то значи има на какво да ни научи – да ни води през трудностите, да ни покаже пътя, да ни даде нещо, което трябва да знаем. Когато изиграе ролята си в живота ни, човекът вече престава да присъства – понякога хората умират, понякога си тръгват, понякога се караме и нараняваме. Когато дойде времето, трябва да благодарим, че този човек е минал през най-съкровеното ни битие и да го пуснем да си отиде, когато мисията му е приключила. Даването на свобода е освобождаване от собствената ни лоша карма. Когато пуснем хората да бъдат свободни, ние ще имаме по-малко поводи да страдаме след смъртта и причини да искаме да се върнем, за да изкупуваме грехове към тях, които сме им причинили, поради прекомерна привързаност или поради неосведоменост. При всички случаи благодарността е ключът към разбирането на тези процеси и към развитието. Благодарете на Бог и на съдбата си всекидневно, радвайте се на приятелите си, дори когато се отиват, и благодарете. Само така и вие, и те можете да изпълните мисията, която доброволно сте поели, решавайки да се родите на този свят.



Гласувай:
38
2



1. reptilskipederast - гняс
08.06.2016 14:07
гняс
цитирай
Търсене

Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930