Постинг
20.07.2022 12:57 -
Какво е „Съвет за приобщаващ капитализъм“? – Новият световен ред
Схващането, че световните финансови и политически елити имат план за единно глобално правителство, отдавна се определя от масмедиите като „конспиративна теория“. И за жалост, дори когато убедите хората да проучат и приемат доказателствата, че някои банкови институции и известни политици работят заедно за личните си цели, мнозина ОТКАЗВАТ поне да допуснат, че крайната цел на тези властолюбци е единна световна империя. Съзнанието им просто не може да обхване такова нещо.
Хората биха казали, че онези в статуквото се ръководят само от алчността и че сдруженията им са крехки, защото се основават само на егоистичния интерес. Хората биха казали още, че кризисните събития и промените в социалните и политическите тенденции са случайни, а не продукт на умишлено инженерство. Те биха казали и че елитистите никога няма да могат да работят заедно за обща цел, защото са твърде нарцистични, и т.н.
Всички тези „аргументи“ са механизъм, чрез който публиката се бори с доказателства, които иначе не могат да оспорят. Когато фактите станат конкретни и онези на власт открито признават плановете си, някои хора минават в режим на объркано отрицание. Те не искат да повярват, че е възможно съществуването на толкова мащабно и организирано зло. Ако го признаят, ще трябва да признаят още, че
всичко, което са мислели, че знаят за света, може да е грешно
Дълги години планът за глобалното управление се нашепваше само в елитарните кръгове, но от време на време някой от тях проговаряше и публично за това. Може би от арогантност или може би защото смятат, че времето е назряло, за да подготвят психически населението да приеме тази възможност. Всеки път, когато го споменаваха, го наричаха „Нов световен ред“.
Джордж Х. Буш, Барак Обама, Джо Байдън, Гордън Браун и Тони Блеър са част от световните лидери, които са изнасяли речи за „Новия световен ред“. Финансови и политически елитисти като Джордж Сорос и Хенри Кисинджър също непрекъснато споменаваха НСР през годините.
Един от най-красноречивите цитати за техния план идва от Строб Талбот, заместник-държавния секретар в администрацията на Клинтън, който заяви пред списание Time:
„В следващия (21-ви) век нациите, каквито ги знаем сега, няма да съществуват. Всички държави ще се подчинят на една глобална власт. Националният суверенитет така или иначе не беше чак толкова добра идея.“
В същата статия има и един по-малко известен негов цитат:
„Свободният свят формира международни финансови институции, зависещи от желанието на държавите-членки да се откажат от степен на суверенитет. Международният валутен фонд на практика може да диктува фискалните политики, даже и колко данък трябва да налага правителството на своите граждани. Общото споразумение за тарифите и търговията регулира колко мито може да натовари една нация при вноса. Тези организации могат да се разглеждат като протоминистерства на търговията, финансите и развитието в един обединен свят.“
За да се разбере как работи планът, предлагам едно изказване на глобалиста Ричард Гарднър от Съвета за чуждестранни връзки (CFR), цитирано в статията „Трудният път към Световния ред“ на Foreign Affairs Magazine, 1974 г.:
„Накратко казано, „домът на световния ред“ ще трябва да се построи отдолу нагоре, а не отгоре надолу. Това ще изглежда като чудесна „думтяща, бръмчаща бъркотия“, ако използваме известното описание на реалността от Уилям Джеймс, но това ще са последните издихания на националния суверенитет, който ще бъде ерозиран парче по парче, защото така се постига много повече, отколкото при старомодното директно нападение.“
Оттогава НСР много пъти смени името си,
тъй като публиката започна да научава повече и повече за тази конспирация. Започнаха да го наричат Многополюсен световен ред, 4-та индустриална революция, Велико зануляване и тем подобни. Имената се променят, но важното си остава същото.
Предвождан от продължителни световни кризи през последните две години, този „нов световен ред“, за който говорят глобалистите от статуквото, вече пристигна. За него почти нямаше посрещащи фанфари или споменаване в масмедиите. Глобалното правителство вече почти придоби облик и неговото име е „Съвет за приобщаващ капитализъм“.
Напоследък много анализатори, сред които и аз, следим доста изкъсо Световния икономически форум и неговата роля в плана за глобалното правителство. Главно, защото Клаус Шваб, шефът на СИФ, е такъв дърдорко. И той не може да се сдържи, ами говори за плана относно предстоящата централизация на всяка власт.
Както съм отбелязвал в предишни статии, елитът в СИФ прекалено се развълнува заради ковид пандемията, защото я мислеше за перфектната криза, която ще позволи въвеждането на множество глобалистки политики за Великото зануляване. Оказа се обаче, че ковид изобщо не е толкова смъртоносен, колкото прогнозираха в симулацията Event 201, но и обществото не беше толкова покорно и послушно, колкото се надяваха.
СИФ прекалено много избързаха с коронния си номер
И така, продължаваме нататък с криза след криза, като падащи едно след друго блокчета домино, докато стигнем до онова важно събитие, което според тях ще накара масите да приемат световното управление. И макар СИФ редовно да е посещаван от глобалисти на най-високо ниво, те са по-скоро мозъчен тръст и теоретици, докато Съветът за приобщаващ капитализъм (СПК) изглежда се е заел с изпълнението на плана.
Основател на тази ложа е Лин Форестър де Ротшилд, представител на скандалната династия Ротшилд, която отдавна, от поколения наред, е замесена във финансовото влияние над държавите. Папа Франциск и Ватиканът открито се съюзиха с този Съвет през 2020 година. Една от водещите доктрини на СПК е, че всички религии трябва да се обединят с лидерите на капитала, за да изградят единно общество и единна икономика, които са „справедливи за всички“.
Това обобщение на целите е доста познато, защото звучи като концепцията на СИФ за „споделена икономика“. Тя представлява система, в която няма да притежавате нищо, няма да имате уединение, ще взимате всичко на заем и ще сте напълно зависими от властите за оцеляването си – и това „ще ви харесва“.
С други думи,
целта на „приобщаващия капитализъм“ е да подлъже широката публика да приеме модернизирана версия на комунизма
Обещанието е, че повече няма да се тревожите за икономическото си бъдеще, но цената ще бъде вашата свобода.
СПК се управлява от ядро на глобални лидери, които се самонаричат “The Guardians” („Пазителите“). Не, не се шегувам. Това е самата истина.
Сред членовете на СПК са: Mastercard, Allianz, Dupont, ООН, The Teachers Insurance and Annuity Association of America (TIAA), CalPERS, BP, Bank of America, Johnson & Johnson, Visa, The Rockefeller Foundation, The Ford Foundation, канадският банкер Марк Карни, министърът на финансите на щата Калифорния и много други такива по целия свят. Списъкът е доста дълъг, но като цяло ни разкрива корпоративно управление чрез конгрес от корпоративни представители и слузести политически лидери.
Една от ключовите мисии на СПК от самото начало беше да промени икономическия модел, за да „промотира равенство и достъпност за всички“. Това е смешно, защото именно поддръжниците на СПК разправят, че „твърде много богатство се натрупва в ръцете на твърде малко хора, а това доказва, че съществуващият капитализъм не работи“. А те са и същите хора, които опорочиха системата, за да централизират богатството в СОБСТВЕНИТЕ СИ РЪЦЕ. Те не са „капиталисти“, те са аристокрация.
Наистина ли мислите, че те биха изградили изцяло нова система, която вече не е в тяхна изгода?
Ако някога сте се чудили защо папата пробутва джендърската идеология, климатичния алармизъм и доктрината за единна световна религия, която противоречи на традиционното християнство, ето защо: Той следва диктатите на СПК.
Друга мисия на СПК е да наложи насилствен контрол над въглеродните емисии и облагането им с данъци в името на „климатичните промени“, докато се достигнат „нулеви емисии“. Както всички знаем, нулевите въглеродни емисии няма да са възможни без пълно унищожение на нашата икономика и индустрия, а с това – смъртта на милиарди хора. Нулевите емисии са непостижим сценарий, което го прави и идеален за глобалистите. Те твърдят, че човеците са врагове на Земята, така че трябвало да позволим на елитите да контролират всяко наше действие, за да е сигурно, че няма да унищожим планетата и себе си – а този процес никога няма да свърши, защото винаги ще издишваме „проблемни“ въглеродни емисии.
Членове на СПК, включително директорът на Bank of America, открито заявяват, че не се нуждаят от правителствата, за да си взаимодействат и да постигат целите си. Те казват, че корпорациите могат да провеждат по-голямата част от социалното инженерство без политическо съдействие. С други думи, тук буквално имаме признание за „правителство в сянка“ – могъща корпоративна ложа, която работи конспиративно, за да въвежда социални промени без никакъв надзор. Вече сме го виждали, когато например джендърската идеология се разпространи от стотици, ако не и от хиляди корпорации, работещи заедно като в един кошер.
СПК ли е последната форма на глобалното правителство?
Не, вероятно не. Но този Съвет е началото. Той е едно правителство на корпорации и финансовия елит, служещо на същите тези корпорации и финансов елит. Той заобикаля идеята за политическо представителство на хората, не допуска ревизии и оспорване на решенията, нито някакво участие на избиратели. Конгломератите и техните партньори взимат едностранни и централизирани решения за нашето общество. И тъй като големият бизнес действа така, сякаш е отделен от правителството, те могат да твърдят, че им е позволено да правят каквото си искат.
Корпорациите и глобалистите все повече показват истинското си лице и действат така, сякаш някой ги е упълномощил. Обществеността трябва да ги държи отговорни, сякаш са част от правителството. И ако се установи, че са авторитарни и корумпирани, те трябва да бъдат свалени като всяка друга политическа диктатура.
Автор: Брандън Смит
Превод: Иван Стаменов
Източник: Alt-market
https://www.otizvora.com/2022/07/14890/kakvo-e-suvet-za-priobsthavasth-kapitalizum-noviyat-svetoven-red/
Хората биха казали, че онези в статуквото се ръководят само от алчността и че сдруженията им са крехки, защото се основават само на егоистичния интерес. Хората биха казали още, че кризисните събития и промените в социалните и политическите тенденции са случайни, а не продукт на умишлено инженерство. Те биха казали и че елитистите никога няма да могат да работят заедно за обща цел, защото са твърде нарцистични, и т.н.
Всички тези „аргументи“ са механизъм, чрез който публиката се бори с доказателства, които иначе не могат да оспорят. Когато фактите станат конкретни и онези на власт открито признават плановете си, някои хора минават в режим на объркано отрицание. Те не искат да повярват, че е възможно съществуването на толкова мащабно и организирано зло. Ако го признаят, ще трябва да признаят още, че
всичко, което са мислели, че знаят за света, може да е грешно
Дълги години планът за глобалното управление се нашепваше само в елитарните кръгове, но от време на време някой от тях проговаряше и публично за това. Може би от арогантност или може би защото смятат, че времето е назряло, за да подготвят психически населението да приеме тази възможност. Всеки път, когато го споменаваха, го наричаха „Нов световен ред“.
Джордж Х. Буш, Барак Обама, Джо Байдън, Гордън Браун и Тони Блеър са част от световните лидери, които са изнасяли речи за „Новия световен ред“. Финансови и политически елитисти като Джордж Сорос и Хенри Кисинджър също непрекъснато споменаваха НСР през годините.
Един от най-красноречивите цитати за техния план идва от Строб Талбот, заместник-държавния секретар в администрацията на Клинтън, който заяви пред списание Time:
„В следващия (21-ви) век нациите, каквито ги знаем сега, няма да съществуват. Всички държави ще се подчинят на една глобална власт. Националният суверенитет така или иначе не беше чак толкова добра идея.“
В същата статия има и един по-малко известен негов цитат:
„Свободният свят формира международни финансови институции, зависещи от желанието на държавите-членки да се откажат от степен на суверенитет. Международният валутен фонд на практика може да диктува фискалните политики, даже и колко данък трябва да налага правителството на своите граждани. Общото споразумение за тарифите и търговията регулира колко мито може да натовари една нация при вноса. Тези организации могат да се разглеждат като протоминистерства на търговията, финансите и развитието в един обединен свят.“
За да се разбере как работи планът, предлагам едно изказване на глобалиста Ричард Гарднър от Съвета за чуждестранни връзки (CFR), цитирано в статията „Трудният път към Световния ред“ на Foreign Affairs Magazine, 1974 г.:
„Накратко казано, „домът на световния ред“ ще трябва да се построи отдолу нагоре, а не отгоре надолу. Това ще изглежда като чудесна „думтяща, бръмчаща бъркотия“, ако използваме известното описание на реалността от Уилям Джеймс, но това ще са последните издихания на националния суверенитет, който ще бъде ерозиран парче по парче, защото така се постига много повече, отколкото при старомодното директно нападение.“
Оттогава НСР много пъти смени името си,
тъй като публиката започна да научава повече и повече за тази конспирация. Започнаха да го наричат Многополюсен световен ред, 4-та индустриална революция, Велико зануляване и тем подобни. Имената се променят, но важното си остава същото.
Предвождан от продължителни световни кризи през последните две години, този „нов световен ред“, за който говорят глобалистите от статуквото, вече пристигна. За него почти нямаше посрещащи фанфари или споменаване в масмедиите. Глобалното правителство вече почти придоби облик и неговото име е „Съвет за приобщаващ капитализъм“.
Напоследък много анализатори, сред които и аз, следим доста изкъсо Световния икономически форум и неговата роля в плана за глобалното правителство. Главно, защото Клаус Шваб, шефът на СИФ, е такъв дърдорко. И той не може да се сдържи, ами говори за плана относно предстоящата централизация на всяка власт.
Както съм отбелязвал в предишни статии, елитът в СИФ прекалено се развълнува заради ковид пандемията, защото я мислеше за перфектната криза, която ще позволи въвеждането на множество глобалистки политики за Великото зануляване. Оказа се обаче, че ковид изобщо не е толкова смъртоносен, колкото прогнозираха в симулацията Event 201, но и обществото не беше толкова покорно и послушно, колкото се надяваха.
СИФ прекалено много избързаха с коронния си номер
И така, продължаваме нататък с криза след криза, като падащи едно след друго блокчета домино, докато стигнем до онова важно събитие, което според тях ще накара масите да приемат световното управление. И макар СИФ редовно да е посещаван от глобалисти на най-високо ниво, те са по-скоро мозъчен тръст и теоретици, докато Съветът за приобщаващ капитализъм (СПК) изглежда се е заел с изпълнението на плана.
Основател на тази ложа е Лин Форестър де Ротшилд, представител на скандалната династия Ротшилд, която отдавна, от поколения наред, е замесена във финансовото влияние над държавите. Папа Франциск и Ватиканът открито се съюзиха с този Съвет през 2020 година. Една от водещите доктрини на СПК е, че всички религии трябва да се обединят с лидерите на капитала, за да изградят единно общество и единна икономика, които са „справедливи за всички“.
Това обобщение на целите е доста познато, защото звучи като концепцията на СИФ за „споделена икономика“. Тя представлява система, в която няма да притежавате нищо, няма да имате уединение, ще взимате всичко на заем и ще сте напълно зависими от властите за оцеляването си – и това „ще ви харесва“.
С други думи,
целта на „приобщаващия капитализъм“ е да подлъже широката публика да приеме модернизирана версия на комунизма
Обещанието е, че повече няма да се тревожите за икономическото си бъдеще, но цената ще бъде вашата свобода.
СПК се управлява от ядро на глобални лидери, които се самонаричат “The Guardians” („Пазителите“). Не, не се шегувам. Това е самата истина.
Сред членовете на СПК са: Mastercard, Allianz, Dupont, ООН, The Teachers Insurance and Annuity Association of America (TIAA), CalPERS, BP, Bank of America, Johnson & Johnson, Visa, The Rockefeller Foundation, The Ford Foundation, канадският банкер Марк Карни, министърът на финансите на щата Калифорния и много други такива по целия свят. Списъкът е доста дълъг, но като цяло ни разкрива корпоративно управление чрез конгрес от корпоративни представители и слузести политически лидери.
Една от ключовите мисии на СПК от самото начало беше да промени икономическия модел, за да „промотира равенство и достъпност за всички“. Това е смешно, защото именно поддръжниците на СПК разправят, че „твърде много богатство се натрупва в ръцете на твърде малко хора, а това доказва, че съществуващият капитализъм не работи“. А те са и същите хора, които опорочиха системата, за да централизират богатството в СОБСТВЕНИТЕ СИ РЪЦЕ. Те не са „капиталисти“, те са аристокрация.
Наистина ли мислите, че те биха изградили изцяло нова система, която вече не е в тяхна изгода?
Ако някога сте се чудили защо папата пробутва джендърската идеология, климатичния алармизъм и доктрината за единна световна религия, която противоречи на традиционното християнство, ето защо: Той следва диктатите на СПК.
Друга мисия на СПК е да наложи насилствен контрол над въглеродните емисии и облагането им с данъци в името на „климатичните промени“, докато се достигнат „нулеви емисии“. Както всички знаем, нулевите въглеродни емисии няма да са възможни без пълно унищожение на нашата икономика и индустрия, а с това – смъртта на милиарди хора. Нулевите емисии са непостижим сценарий, което го прави и идеален за глобалистите. Те твърдят, че човеците са врагове на Земята, така че трябвало да позволим на елитите да контролират всяко наше действие, за да е сигурно, че няма да унищожим планетата и себе си – а този процес никога няма да свърши, защото винаги ще издишваме „проблемни“ въглеродни емисии.
Членове на СПК, включително директорът на Bank of America, открито заявяват, че не се нуждаят от правителствата, за да си взаимодействат и да постигат целите си. Те казват, че корпорациите могат да провеждат по-голямата част от социалното инженерство без политическо съдействие. С други думи, тук буквално имаме признание за „правителство в сянка“ – могъща корпоративна ложа, която работи конспиративно, за да въвежда социални промени без никакъв надзор. Вече сме го виждали, когато например джендърската идеология се разпространи от стотици, ако не и от хиляди корпорации, работещи заедно като в един кошер.
СПК ли е последната форма на глобалното правителство?
Не, вероятно не. Но този Съвет е началото. Той е едно правителство на корпорации и финансовия елит, служещо на същите тези корпорации и финансов елит. Той заобикаля идеята за политическо представителство на хората, не допуска ревизии и оспорване на решенията, нито някакво участие на избиратели. Конгломератите и техните партньори взимат едностранни и централизирани решения за нашето общество. И тъй като големият бизнес действа така, сякаш е отделен от правителството, те могат да твърдят, че им е позволено да правят каквото си искат.
Корпорациите и глобалистите все повече показват истинското си лице и действат така, сякаш някой ги е упълномощил. Обществеността трябва да ги държи отговорни, сякаш са част от правителството. И ако се установи, че са авторитарни и корумпирани, те трябва да бъдат свалени като всяка друга политическа диктатура.
Автор: Брандън Смит
Превод: Иван Стаменов
Източник: Alt-market
https://www.otizvora.com/2022/07/14890/kakvo-e-suvet-za-priobsthavasth-kapitalizum-noviyat-svetoven-red/
"Голямото нулиране" на глобали...
Папа Франциск нареди всички църковни пар...
Стю Питърс: Д-р Джейн Руби, защо някои х...
Папа Франциск нареди всички църковни пар...
Стю Питърс: Д-р Джейн Руби, защо някои х...
Няма коментари
