Снимка номер едно е тъканта на предпазни маски, гледана под ОПТИЧЕН микроскоп.
Снимка номер две са микроорганизми, заснети с ЕЛЕКТРОНЕН микроскоп.
Разликата в цените на двата уреда е потресаваща и разликата в размера на обектите, които са способни да наблюдават тия два уреда също е потресаваща. За жалост, и колкото и да не ви се вярва, все още има хора, за които тия два уреда са си все микроскопи. Това е, като да сбъркаш Калофер с Калифорния. И двете са хубави и си съществуват, но са много различни.
Микроорганизмите от снимка две не може да бъдат наблюдавани с оптичен микроскоп, поради това, че са много малки, а мрежата на маските няма как да бъде наблюдавана с електронен микроскоп, защото тя е твърде едра. Тези два микроскопа служат за наблюдаване на различни светове. Все едно да се опитвате да гледате разсъбличащата се съседка с телескоп за астрономически наблюдения или с бинокъл да искате разглеждате газовете в мъглявината Андромеда.
Различията в метричните порядъци се измерват в хиляди и десетки хиляди пъти. Тоест, нещата от снимка номер две могат да преминават на облаци невидими частици през преградата, представена на снимка номер едно, без тя да се повлияе от тях и без те да се повлияят от нея. Искам да кажа, че ако наблюдавате текстилната решетка на маската под оптичен микроскоп, вие няма да можете да наблюдавате препускащите през нея ескадрони на непокорните вирусни наночастици. Дори маската да е влажна, минава ли въдушна струя, вирусните наночастици също минават безпрепятствено. Пролуките в текстила на маската се измерват в МИКРОМЕТРИ, а вирусоподобните неща се измерват в НАНОМЕТРИ. Това са два безкрайно отдалечени свята, които не се влияят един от друг, просто защото са в различни измерения и различни реалности. Не само това. Физикохимичното поведение на наночастиците няма нищо общо с поведението на аерозолите, защото дори да предположим, че аерозолите са способни да пренасят наночастици, съвсем не е задължително всички наночастици да са прикрепени към аерозоли. Даже напротив. Огромното количество наночастици се намират в свободно състояние, реещи се в пространството около нас и ние сме потопени в постоянно движещ се океан от наночастици, които маските никога и по никакъв начин не се са способни да уловят. Невъзможно е. Няма как. По никакъв начин.
Също така, не бива да забравяме, че въздушно-капковата трансмисия на болестите все още си остава недоказана теория. Дори дългите и упорити опити на Розенау по време на “испанската болест” през 1918-20 година не постигат успех за заразяване на здрави от болни хора, чрез бронхиален и назален секрет.
Освен това, ако всичко, което се твърди за предполагаемите вируси е вярно, то за да се заразите, инфектирате и разболеете не са нужни стада от побеснели, жадни за кръв, невидими вириони. Достатъчен е само един. И когато ви говорят за някакви имагинерни 80% ефективност на маската, това означава 0%.
Според някои невежи, уплашени, глупави и крайно неуки хора, това от снимка номер едно може да спре тия от снимка номер две. Все едно да цедиш кисело мляко с мрежата на футболна врата.
След всички сложни и трудни материали, които изчетох и после написах във вид достъпен дори за бавноразвиващи се, това остана единственият нагледен аргумент с цел повикване на някаква, макар и минимална мисловна реакция на тънката утайка разсъдък останала у масковидофрена, и честно казано започвам лекичко да се отчайвам.
С по-фина маска тип FFP2 евентуално можете да се предпазите от летящи полени, при положение, че имате алергия или за защита в помещения с висока степен на запрашеност. С маскопарцала можете да се представите пред света, като дизайнерска масковца без каквито и да било мисловни процеси в междуушната ви кухина.
Да се пазите от предполагаем грипен вирус с маска е безумие, което са вършили по време на “епидемията от Испански грип” преди сто години, но много от тях (говори се за 85% от жертвите) са измирали, като мухи от бактериална пневмония, предизвикана от бактерии, чието обиталище е устната кухина, и които бактерии благодарение на маските тогавашните масковидофрени са натиквали в белите си дробове. Не подценявам и изключително важната роля, която е изиграла менингитната ваксина и всички други медикофармацевтични експериментални препарати, които са били прилагани по “онова” време, което много напомня на “това” време и говори за уродливата негодност на “модерната медицинска наука”, която, както става все по-очевидно, не е нито едно от трите.
Всички, които носят маски през 2021 просто са се родили сто години по-късно и живеят във времето на оптичния микроскоп през 1920 година.
Честно казано, започнах да се уморявам да отварям очите на мозъчнослепи индивиди, които си умират да са солидарни в колективната глупост и желание за подчинение пред престилката на световната масковаксоковиолигархия.
Димчо Стефанов Димов
За Маските и още нещо!! – ЗаЕдно (xn--80aicg7ag.com)