Човек не може да умре, дори и ако той иска това заради любовта си към други хора. Човек не умира, Човек се прибира у дома. Там, където е роден. Това започва в ранното детство, когато възприемаме света не такъв, какъвто е. Като че ли през тежките окови на реалността се вижда съвсем различно щастие – истинското. Радост от дома се познава не по мириса на родните стени, а по драскулките на прекрасната Вселена, вълнуваща сърцето, която винаги иска да се прибере у дома. И тогава разбирате, че ​​живеете много отдавна в свят, който ви е чужд. Където може и да има добри хора, но това не променя нищо. Вашият живот – това е път, пред него е Звезда, а вие очаквате срещата с нея. С наближаването й у вас изгаря всичко ненужно, което сте успели да придобиете по пътя. Така че човек никога не умира, той се прибира у дома. Само едно нещо може да вълнува душата му – радостта от срещата с любимите хора тук, които остават самотни без него. Но това е временно чувство. Тук всичко отминава, понякога дори без да започне. А Любовта винаги остава, защото тя е от Вечността, откъдето сте и вие. Тайша Абелар. “Магическия преход”

що за нагла си..
и доминантна..
остави Читателя да те открие..сам..
или, бъркам..
аман от тази „твоя“ тема..Любов..
Любовта е просто 5 Елемент в Ноосферата
а, и няма нищо общо със секса,
или, как беше там..сродните Души
ню-ейджърски розаво -жълти промивки..
юлия, знаеш ме...