О , Виктория ,
три часа вече откакто аз
те чакам скайпа да си включиш .
Близките наоколо ме гледат и сумтят .
И скайпа мигна !
Не знам за кой ли път
погледнах със надежда .
Но не , теб пак те няма ....
Минута след минута,
час подир час ,
и все пак още надявам се аз ...
С вик гръмовен въздуха раздрах :
Ето те на линия , ура , ура !
Поглеждам към скайпа със жар и със плам ,
защото съм сигурен - ти си там ,
клавишите блъскам без никакъв ред -
защото чрез тях ще бъда до теб .
Бързам - разлях си кафето пак ,
съседът мой звънна - това за капак ...
И ето пак Вики от скайпа излезе -
какво ли да правя, дявол да го вземе .
Отново ще се взирам
и обмислям да финтирам
скайпа неизменен
с абоната драгоценен -
със своя образ мил ,
но тъй умело скрил .
Трябва , решил съм
да взема победа -
  Вики си знам ,
че тайно ме гледа ,
туй е изпит гаден ,
тя ще разбере ,
ако се откажа -
да мра по-добре .

звезди от небето да свали- пак няма да му провърви

Хареса ми!Поздрави!