Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04.2015 17:20 - ПРОИЗШЕСТВИЕ НА ПЛОЩАД СВ. НЕДЕЛЯ
Автор: adassa Категория: Други   
Прочетен: 2117 Коментари: 1 Гласове:
42


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
На 15 октомври 1969 година, между 23,15 и 23,20 часа, младият софиянец Петър Андрюхин бързал да се качи с приятеля си на трамвай в посока към Халите. Тогава площад Св. Неделя се казваше Ленин, а трамваите заобикаляха черквата откъм изток - там бе и спирката. Една закъсняла тройна композиция тъкмо тръгвала -приятелят успял да скочи на ремаркето, Петър го последвал, но...
Ето, от това „но" се започва - обувките му били с подметки от гьон и мокри, а бронзовите лайсни на стъпалото - също мокри (в онези години - за добро или за зло миеха всяка нощ улиците!), та левият крак на младия мъж се плъзнал, той успял с десния да стъпи по-нагоре, но трамваят бързо дръпнал. Петър, заловен с две ръце .за дръжките, се оказал за миг във въздуха с тенденция да бъде повлечен под колелата.
Мигът в случая е много важен. По силата на неразбираеми причини и възможности Андрюхин видял себе си „отстрани". И не съвсем отблизо. Намирал се едва ли не пред входа на Богословския факултет, А до него -с блясък на слънце - засияло огромно кълбо с диаметър почти колкото човешки ръст. В диска му не можело да се гледа, но Петър добре различавал по-бледия ореол. И ето какво ми разказа той на 6 май 1995 година, записано на стария ми касетофон:
„ТО излъчваше страшна добрина и спокойствие. Това същество ли, създание... не мога да го обясня точно какво е, ми заговори!... Виждам всичко около мене като замръзнало, никакво движение няма - трамваят, двама-трима минувачи са спрели... просто времето е спряло?
И се провежда следният „разговор": ТО ми казва: „А, не бързай! Още не си за към нас. Сега, както си - опри десния крак на стъпенката и се отблъсни рязко назад!..." И аз го правя, „виждам" как сам изведнъж го правя и оттук картината сякаш се движи на стоп-кадър:падам по гръб, но тялото ми действа „без мене". И пак всичко се замразява... аз съм до НЕГО и „виждам" себе си отделно! А ТО казва: „Ти имаш още неща да вършиш тука, не бързай сега! Това е един случай, че се видяхме. Ще разбереш сам, ще видиш, че ще помагаш на хората... А сега, както си се отблъснал, десния лакът забиваш в плочките!" И аз забивам десния си лакът в плочките и тогава вече усещам, въпреки че съм се отблъснал, как кракът ми се влачи под трамвая. Но вместо да вляза отдолу, само пръстите ми минават по колелата. .. Пак виждам, че ТО стои там, но аз вече не съм до него, главата ми е легнала, обаче „чувам" „А, добре си вече, няма страшно, успокой се! Е, ще полежиш малко в болниците, ще понакуцваш, но пък ще ти дойде и по-голяма сила!" Тогава не го разбрах... Отговорих: „Добре!", повдигнах си главата и в този миг последната стъпенка ме удари и загубих съзнание, та се свестих чак в таксито за „Пирогов".
И интересно, когато приятелят ми ме посети, го запитах: „Слушай, там, на площада имаше някаква страшна светлина и всичко беше светло. Какво беше това хологенно осветление?" А той казва: „Не бе, всичко беше тъмно, само една лампа светеше!" Станало е много бързо, трамваят да ме е влачил не повече от пет метра, а аз все имам чувството, че съм разговарял с НЕГО поне 15 минути!... И още, когато ми правеха втората операция, пак себе си „ гледах " отстрани и пак ТО беше до мене Бях се притеснил - казваха, че може да ми режат крака до коляното, но ТО рече: „Не се тревожи, те ще се мъчат, ще ти правят още операции, но кракът ти ще остане! Само пръстите ще ти махнат, ще чувстващ неудобство, но ще свикнеш..."
Така и станало с Петър. Но искам да уверя читателите, че до паметната за него 1969 година той не е имал възможност да се запознае с книгата на д-р Реймънд Муди „Живот след живота", където светосъществата са добре описани, по простата причина, че тя не е била издадена (излиза на английски през 1975 г.!). Нито пък - до деня на записа - бе прочел труда на Робърт Монро „Пътуване извън тялото". И въпреки това добави към разказа си следното:
„Интересно е, че след случката всяка година по два-три пъти сънувам приблизително един и същи сън. Аз съм във въздуха и „лежа". И изведнъж вика: „Хайде, Петре, да „плуваме"! Не бой се, няма да паднеш! Плувай!" И започвам да „плувам", и покрай мене все такива... светлини минават. А по едно време ТО казва:
„Хайде, изморил си се, стига ти толкова!" Събуждам се спокоен,отпочинал."
Това можете да го прочетете почти буквално у Монро, за когото ще стане дума в следващите глави. По време на произшествието, едва ли отбелязано някъде в тогавашните ситни хроники, Петър Андрюхин просто се е отделил от тялото си и за едно наше мигновение е бил извън времето, разбира се - с етерното си тяло. Така, изглежда, е било по-удобно за светосьществото да проведе в разчленен „стоп-кадър" спасителната си операция. Случаят е особен, защото ТО се появява обикновено едва когато човекът е изпаднал в клинична смърт. Поне аз не съм срещал подобен „диалог на живо" в многобройните публикации от цял свят.

Димитър Делян 



Гласувай:
42



1. tikoev - И аз чух този приятен глас докато ...
24.04.2015 17:37
И аз чух този приятен глас докато пътувах по тунела: "На тебе ти е рано още." Оттогава минаха 30 години.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031